Днес ще ви срещнем с Кераца Радева Желева. Тя е родена преди 100 години и днес казва, че Господ я е забравил тук на Земята. Ние имаме друго обяснение – тя е тук сред нас, за да ни върне към изконните закони по тази земя. Земя Българска, на българите. Преди сто години законите и ценностите са били идентични на днешните. С единствената разлика, че преди сто години са се спазвали от хората. Общочовешките закони за доброто и злото. И ако първото – доброто, е било поощрявано и ценено, то дребнавите злобни постъпки са били осъждани от цялото общество.
Родена и израснала в село Еркеч, Бургаска област, което след 1934 г. е преименувано на с.Козичино, но всички местни го знаят със старото му име. Тя е най-малката от 14-те деца в семейството. В Еркеч, както тя го нарича, е прекарала детството и младостта си. Там се е сгодила и създала своето семейство. Там е и овдовяла. На 39 години остава сама с петима сина като най-голямото дете е на 14 години, а най-малкото е на 6, които отглежда достойно и с обич. Ето какво разказва за този период: “Ами изгледах ги, не затрих, не ги осакатих. Пет момчета… Не ги оставих… Жадни и гладни не са оставали. Слушаха ме. Отгледах ги с чиста майчина обич, научих ги на съвест и на труд. Кротки бяха, не се биеха. В цялото село ми се чудиха как съм ги възпитала така, че ме слушаха и уважаваха. Пораснаха и Господ ги дари с хубави булки“. Днес баба Кераца се радва на 9 внука, 16 правнука и едно праправнуче. На 46 години, по настояване и с благословията на вече порасналите си деца, се задомява отново – с дядо Жельо от Обзор, който има три дъщери и един син, също семейни. Живеят в разбирателство и взаимно уважение. Днес той не е сред живите, но тя с топлина и уважение говори за него. Баба Кераца има нещастието да надживее две от петте си деца – Ради и Драган.
Каква е тайната на дълголетието? Всеки път си задаваме този въпрос, щом животът ни срещне с дългожител. Според баба Кераца три неща допринасят за дългия и достоен живот – добронамереност, сплотеност и трудолюбие. Ето какво разказва тя: “Да нямаш задни, лоши мисли. Туй е най-важното. С комшии кавга нямах. Бяхме задружни. По празници и делници винаги заедно. Хубаво ни беше. Много хубави съселяни. Нямаше завист. Помагахме си много по време на войната (ВСВ – бел.ав.). Тези мъже, които не взеха на фронта, ги направиха биволари и овчари, за да помагат в селското стопанство. И помагаха, много помагаха. По-късно ни взеха да помагаме да жънем. Плащаха на всички. На мен като на най-малка казаха, че ще ми платят по-малко. Но, се застъпиха за мен големите и ми плащаха по равно с другите. Като взех парите от жътвата, накупих капелки за на кака ми децата – цветни кълбета за плетене на дантели.„
Баба Кераца е съвременник на трагичната историята, описана в народната песен „Янкин брат Янки думаше“, изпята от Соня Кънчева. На тази случка в Еркеч е посветен паметник, който се извисява в центъра на селото: издълбан кон, повлякъл в поводите си мома. Най-големият брат на баба Кераца, Костадин, е този, който успява да спре коня, но за съжаление твърде късно.
През 1995г. здравето на Кераца рязко се влошава. Откарват я в болница във Варна, но я връщат от там, тъй като не си носила паспорта. Оттам близките я водят в Слънчев бряг, откъдето я насочват в Бургас. „Веке да умирам ме закараха. Ама там едно младо докторче се случи, хубаво момче, ми направи операция. Бях умряла…Даваха ми 4 години живот след тази операция. А то каква стана?… 27-та година карам. Слава на Бога чувам, виждам, сама се гледам. Е, помагат ми децата, снахите! С акъла съм добре. Стана сутрин, шетам си. Помня всичко от живота ми. Вечер като легна, прехвърлям спомени – много имам“ – казва баба Кераца с усмивка. До 99 годишна възраст плете дантелени покривки, декоративни възглавници и други ръкоделия. По между другото, като че ли палаво дете, споменава, че „днес е понацепила малко дърва“. И отново повтаря в разказа си: „Туй ме лекува мене – моите наследници. Много ме слушаха… Господ ми дава сила и на децата ми, хубави булки си взеха“
Завършваме тази среща с ръкостискане. Изненадващо силно ръкостискане, когато крехката столетница ти стисне ръката и ти усещаш цялата мощ на достойно изживеният живот, сготвените ястия, отгледаните деца. В едно ръкостискане е събран един цял живот, осмислен с трите добрини: сплотеност, уважение и трудолюбие. Живот, който даваш за пример и вземаш за пример.