Многобройните архитектурни и керамични фрагменти, останки от крепостни стени и колони, свидетелстват за хилядолетната история на град Обзор.

През 510 г. пр. Хр. била основана първата колония – Месембрия (Несебър), а скоро след това преселници от Месамбрия основават нова морска колония Навлох (град Обзор).

Плиний Стари посочвал друго име за Навлох – Хелиополис /Слънчев град/. В римски пътеводители се споменава за крепост, защитена от яки стени и играеща важна роля по Понтийския път от Бизантион, който пресичал Странджа край брега на Черно море и свързвал Анхиало със земите на север до река Дунав. Името на селището в този пътеводител било Храм на Юпитер. В крепостта се влизало през северна и южна порта. В центъра й, където сега се намира площадът на град Обзор, бил построен красив Храм на Юпитер, който дал и името на селището.

През ІV век Анхиало бил епископски център и оказал силно въздействие върху развитието на съседния Хелиополис, който вече се наричал Теополис /Град на Бога/.  През 395г. на мястото на Източната Римска Империя се появила Византия и започнало проникването на християнството. Град Анхиало (Поморие) става епископски център и оказва силно въздействие върху развитието на съседния Хелиополис, който вече се наричал Теополис /Град на Бога/.

През 6-7 век тук идват славяните, а след тях и прабългарите. През 681г. се създава Българската държава.

Тук минавала границата с Византия, по протежението, на която били построени множество защитни валове. Векове наред тук са се водели непрестанни битки между българи и ромеи. През 1366г. граф Амедей Савойски разрушил всички черноморски крепости. Тяхната участ споделил и Теополис – било опустошено цялото крайбрежие без град Варна.

През ХІІІ век крепостта, намираща се на около 2 км. от селището с формата на квадрат получила името Козяк, което постепенно изместило името Теополис. Руините на крепостните основи и останки от кули по ъглите личат и в наши дни в местността Калето. Името на крепостта днес носи съседен връх.

След падането на българските земи под турско робство, завоевателите кръщават селището с наименованието Гьозлю /Красивото/, което през 16 век било променено на Гьозекен /Хубав изглед, Всеглед/. След разгрома на Преображенското въстание, както и след войните през 1913 – 1918г. тук се заселват много българи от Тракия.

През 1934г. името на село Гьозекен било заменено със село Обзор, през 1935г – с Козякград, а през 1936г. отново го нарекли село Обзор, което наименование с гордост носи и до днес.

В град Обзор са открити римски и византийски монети, амфори и др. Някои от откритите колони и капители се намират в лапидариума, уреден в малка градина край централния площад. Особен интерес представлява капителът с изображение на риба. В Археологическия музей в София се съхраняват антична глава- един от най-ценните експонати, намерен в Обзор и амфора, направена от червена глина, дълга 23см, която по форма напомня вретено и има тясно и високо гърло с две дъговидни дръжки. Особен интерес представлява намереният на вала край град Обзор камък с изсечени върху него старобългарски знаци.

В края на 2011г. по време на изкопни работи за ремонт на водопреносната мрежа, работници от ВиК се натъкнаха на останки от автентична римска баня. Банята е военна, с дължина около 40м., много добре запазена, което рядко се случва за находки от римския период. Останките са едва на 15 см. под асфалта и досега са били неразкрити, тъй като в тази част на града не е имало изкопни работи. В началото на месец април 2012г. стартират археологически разкопки на тази уникална находка.

 

Град Обзор се намира на границата между Бургаска и Варненска област. Разположен е в залив, който започва на север от нос св. Атанас, а на юг достига до Еминската планина. За превръщането на града в перспективен курорт допринася невероятното съчетание между море и планина.

Курортното селище се намира на панорамния път, свързващ южното и северното Черноморие, на 53км. южно от град Варна, на 6км. от град Бяла. От град Бургас е отдалечен на 75км., а от град Несебър – на 37км.

Плажната ивица на курорта е дълга около 10км. и широка от 20м. до 60м. Особено красиви са южният плаж и плажът „Иракли”. Пясъкът е финозърнест със златист цвят.

След долината на река Луда Камчия, билото на Стара планина достига долината на река Двойница. По нея планината завършва край град Обзор. Еминската планина е една от последните от веригата Стара планина. Тя е широка и ниска /600м, а на места под 400м/. Спуска се стръмно към долината на река Хаджийска и завършва в Черно море със стръмна скала, висока 60м. на нос Емине.

Старопланинският черноморски бряг е изрязан в понижаващите се на изток планински вериги, ориентирани в посока изток-североизток.

Географското разположение на град Обзор на брега на Черно море и неголямата облачност създават условия за продължителното слънчево греене – през силния туристически сезон – повече от 10 часа дневно, а през май и септември –средно 8 часа. Лятото и началото на есента се отличават със слънчево умерено влажно време, малка облачност, вятър и невисоки температури.

Морският бриз има определено климатично значение от средата на пролетта до месец октомври. През месец юли и август почти половината от дните са с бризова циркулация, в резултат на което по-рядко се стига формиране на горещо и много сухо време. Зимните температури не са много ниски, а летните не са много високи. Средната годишна температура в град Обзор е 12,3 С.

Пролетта е по-удължена, по-хладна и влажна, с чести превалявания. Лятото е прохладно, а есента се задържа по-продължително време по-приятна и сравнително по-топла. Зимата е мека.

Климатът и природните особености на град Обзор предполагат лечението на редица заболявания:

  • детски болести: рахит, лимфатична и ексудативна диатеза, алергична диатеза, заболявания на дихателната система, дистрофии на костите, възстановяване след боледуване и др.;
  • заболявания на дихателната система: хронични алергични ринити, ларингити, хронични синузити и др.;
  • алергични заболявания;
  • заболявания на нервната система;
  • заболявания на опорно-двигателния апарат;
  • заболявания на кожата;
  • болести на кръвта;
  • гинекологични заболявания.

Град Обзор е малко, тихо и уютно курортно селище, разположено на българското черноморско крайбрежие с обширни плажове,чист въздух, гостоприемни хора, многобройни възможности за отдих и развличения, което благодарение на своите прекрасни природни дадености е една от най – притегателните туристически морски дестинации. През последните години във връзка с отварянето на границите, нарасналия брой на чуждестранните и местните туристи  и техните нужди, градът се превърна в модерен морски курорт. Наред с новопостроените луксозни хотелски комплекси, се направиха и подобрения в частния сектор, откриха се множество ресторанти, клубове и нощни барове.

Селището предлага многообразен туристически продукт, чиито основни характеристики са:

  • дългата близо 10 км. плажна ивица с фин златист пясък, която се счита за една от най-дългите плажни ивици на българското Черноморие;
  • зелената щедрост на спускащата се към морето Стара планина, където гостите на града може да се разходят и да открият прохлада и отмора;
  • уникалната комбинация от морски и ниско планински климат, която е подходяща за лечение на различни заболявания на дихателната и нервната система, на опорно-двигателния апарат, алергии, ларингити, хронични бронхити,  и предлага възможности за туризъм  през всеки годишен сезон ;
  • близостта до плажа – разстоянието от най-отдалечената точка на града до морето е 10-15мин. пеша
  • изворите с лековита минерална вода;
  • близостта на курортното селище до  най-големите градове на българското черноморско крайбрежие – морската столица Варна, намираща се на 53км. от Обзор и Бургас – на 79 км. разстояние;
  • добре развитите транспортни връзки и инфраструктура в града, близостта до летищата в Бургас и Варна, до жп гарите, лесният достъп до автобусния транспорт, удобството на таксиметровите услуги;
  • разнообразните възможности за настаняване в града – кокетни семейни къщи за гости, еднозвездни, двузвездни, тризвездни и четиризвездни хотели, огромни луксозни хотелски комплекси, готови да задоволят нуждите и на най-претенциозните си гости;
  • многобройните възможности за забавление – барове, ресторанти, механи и кафенета
  • удобните условия за почивка с деца – освен благоприятния здравословен климат, курортът разполага с лунапарк, детски площадки и атракциони, обширни прохладни паркове;
  • вкусната кухня;
  • автентичният фолклор, богатият културен живот на град Обзор със спазването на многовековните традиции и обичаи;
  • хилядолетната история на град Обзор – тук още от древността са съжителствали различни племена и народи – траки, римляни, византийци, прабългари, славяни, турци, чиито бит и традиции са оставили богато историческо и културно наследство. В града са открити много римски и византийски монети, капители, керамични съдове и др., някои от които се съхраняват в Археологическия музей в София, а други могат да се видят в централния парк на курортното селище;
  • започналите през 2012г. археологически разкопки в града, където може да се видят части от стени от автентична римска баня, датираща  от 4-6в. от н.е.;
  • изключително благоприятното съчетание между цените и качеството на предлаганите туристически услуги;
  • възможността гостите на града да наблюдават многобройните провеждани международни фестивали;
  • многобройните варианти за спортуване – тичане, колоездене, плажен волейбол, плуване, сърфиране, гмуркане, каране на джетове и водни ски  за тези, които по време на своята годишна или седмична почивка обичат да съчетават полезното с приятното;
  • сигурността и спокойствието в град Обзор, където липсват шумът и суетата на големите пренаселени курортни комплекси;

Град Обзор е селище с богата история, традиции и култура, където в чудна прегръдка се събират море, златисти, безкрайни плажове и зелени планински хълмове. Тук, на това благословено от Бога и дарено на хората място, бихте прекарали по уникален и незабравим начин своята почивка и повярвайте, бихте се върнали отново.

Празникът на град Обзор се чества на 24-ти юни – Еньовден. Това е един от най-важните летни празници в народния календар. На тази дата се чества и рождението на Св. Йоан Кръстител. Този старинен български обичай е основна, повратна точка в митологичния празничен календар на древните народи, свързан с лятното слънцестоене, когато денят е най-дълъг, а нощта е най-къса. Според народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. С този празник са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се и за ден на билкарите. Календарно Еньовден е  свързан с лятното слънцестоене – един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода „играещо“ и „трептящо“ слънце, ще бъде здрав през цялата година. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се, че слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

В нощта на умиращото и раждащото се слънце тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутринта, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Църквата ни чества деня на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко месеца(6) преди Иисус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на река Йордан.